Кралица Виктория e първата булка в бяло В началото на XX век се появяват младоженки в къси полички Всички момиченца мечтаят да срещнат принца от приказките и когато ги отведе към олтара, да носят шеметно красива рокля. Защото някак без бялата одежда, букета и мириса на свещи ритуалът няма да е толкова неповторим. Като че ли булчинската рокля е залог, че поне за ден ще бъдеш принцеса от приказките. И всичко останало се нарежда от само себе си – щастлив семеен живот и деца. Бунтарките, разбира се, биха скочили тутакси: можеш да си специална и без лъскав тоалет. Но ако искаш да усетиш вкуса на миналото и да станеш част от традицията, бялата рокля е задължителна. Преди столетия младите девойки шиели тържествените си тоалети, ползвайки сатен, атлаз или обикновена басма, които обсипвали с перли, сапфири или полски цветя в зависимост от произхода, социалното положение и обичаите. Приема се, че древна Гърция е родината на европейското сватбено облекло. На сватбения ден девойките в Елада обличали дълги рокли, наречени „пеплос“, изработени от тънка материя и закрепени на рамената с катарами. Главата на невестата украсявали с лавров венец – символ на целомъдрието, и було в златист цвят. Белите дрехи на младоженеца и булката били белег на тяхната чистота, радост и младост. В древен Египет жените пък слагали „калазирис“ – парче плат, което увивало тялото от гърдите до глезените, а на рамената било закрепено с презрамки. Основна роля в костюма на египтянката играели амулети, магически накити, гривни, пръстени, златни диадеми и пояси, за които се смятало, че са връзката с боговете. С упадъка на древен Рим античната мекота и пластичност на диплещите се рокли била заменена от тежки материи, плътно покриващи женската фигура. Сватбената одежда скривала естествените форми, понеже земната красота се смятала за греховна. Венчалният тоалет на византийката се състоял от туника до петите, с дълги ръкави и висока яка. Върху нея се обличала втора дреха. Шевици, злато и скъпоценни камъни украсявали и двата ката. На границата на XII-XIII в. облеклото става по-комфортно и не толкова консервативно. През XIV-XV в. идеал за красота са тънките и нежни рамена, крехките и издължени фигури. Затова жените носят сватбени премени от тежки материи като бархет и брокат. Цветовете са пурпур, класическо червено и алено. Готиката налага остроъгълни дълбоки деколтета, воали, шлейфове и ужасно дълги ръкави. Тоалетът допълвали островърхи ботушки. Ренесансът чупи каноните, тържествуват пищните форми, сватбените рокли следват пропорциите и формата на тялото. Най-горната част меко обгръща женската фигура, без да сковава движенията, а от талията надолу се дипли фино. Моделиерите шият разкошни рокли от бял сатен и изискан брокат, украсяват ги със скъпоценни камъни и перли. Век по-късно се появява стилът рококо с напудрените перуки и невероятните прически, огромните украшения за глава, дълбоките деколтета, корсетите. Сватбените рокли с кринолини са изпъстрени с хиляди рюшове, дантели, панделки, цветя. Булките носят шлейфове, чиято дължина зависи от социалното им положение. В края на XVIII и началото на XIX в. античната красота е отново на мода. Според стила ампир венчалните рокли са от ефирна материя, падаща леко по тялото, а талията задължително е висока. Дълбоките деколтета подчертават бюста, изпод късите ръкави примамливо се показва плътта. Булчинските одежди се шият от бял атлаз, върху който се пуска нежна органза или друга прозрачна материя. Елегантни дълги ръкавици завършват ансамбъла. По това време понеже жените разполагали с доста вечерни рокли, се смятало за нормално на сватбения ден да облекат една от тях. Традицията да се носи специален бял тоалет на церемонията се свърза с британската монархия. Кралица Виктория налага булчинската рокля с цвета на първия сняг. На сватбата си с принц Албърт Сакс-Кобург-Гота през 1840 г. тя се появява с ослепителна бяла одежда. И придворните дами започват да я копират. В края на XIX в. удобството и простотата стават основен закон за моделиерите на сватбени тоалети. На церемонията невестата носи елегантна рокля с високо изрязано деколте, украсено с дантела, а полата леко се разкроява. И ако в началото на ХХ в. било нечувана дързост роклята да открива глезените на булката, то в средата и края на века момичетата се женят с ултра къси бели поли или в най-обикновени дънки. Днес булките може да са замечтани хипарки с накачулени по ръцете гривни, пищни средновековни принцеси с кринолин или пък древногръцки богини с изящни туники. Канони няма, всичко зависи от вкуса и фантазията.